Една от най-рентабилните инвестиции е тази в образованието. Новите знания и умения отварят врати за много възможности и дават шанс на младите хора да получат добър старт в кариерата си. В редица западни държави родителите започват да спестяват пари за колеж още от раждането на децата си, тъй като там таксите във висшите учебни заведения са доста високи. В България все още не сме развили този навик, въпреки че разходите за семестриални такси и издръжка на студент не са никак малки. В редица случаи, след солидната сума пари изхарчена за абитуриентския бал на зрелостника, родителите изпадат в затруднение да финансират висшето образование на детето си.
Колко млади хора продължават образованието си след завършване на 12-ти клас?
Последните данни на НСИ от 2023 г. показват, че едва 35% от младежите, с българско гражданство, между 20 – 24 г., учат за бакалавър в някои от българските университети. Над 1/3 от завършилите средно образование избират да продължат обучението си в някое висше учебно заведение, като петте най-големи университета (по брой студенти) в България са:
- УНСС – 21 534 студенти
- Софийски университет – 18 911 студенти
- Технически университет – 18 000 студенти
- Пловдивски университет – 16 700 студенти
- Варненски свободен университет – 15 000 студенти
Една от основните причини по-малко хора да завършват висше образование e високите разходи за семестриални такси и издръжка на студентите. Растящите цени на наемите, в комбинацията с високата инфлация и поскъпването на стоките от първа необходимост, покачиха драстично разходите за издръжка на учащ в България. Средно на месец за един студент ще са необходими между 1200 и 1500 лв. , което е непосилна сума за редица български семейства.
Колко струва обучението у нас?
Последни данни на МОН сочат, че средната цена за един семестър в български университет за учебната 2023/2024 е 525 лв. , което е с близо 20% по скъпо от предходната година. Ето и разпределението по средна цена на семестър за специалностите държавна поръчка:
- „Педагогически науки“ – 340 лв.
- „Хуманитарни науки“ – 375 лв.
- „Социални, стопански и правни науки“ – 450 лв.
- „Природни науки“, „Математика и информатика“ и „Технически науки“ – 435 лв.
- „Аграрни науки и ветеринарна медицина“ – 500 лв.
- „Медицина, фармация и дентална медицина“ – 600 лв.
- „Изкуства“ – 725 лв.
Какви са годишните такси в шестте най-желани университета у нас?
- Университет за Национално и Световно Стопанство (УНСС) – една година в най-големия български университет струва между 600 и 800 лв., в зависимост от специалността
- Софийски университет „Св. Св. Климент Охридски“ – една година в най-стария университет у нас пък може да излезе между 1 000 и 1 850 лв.
- Технически университет – годишните такси в най-реномираното инженерно висше училище у нас варират между 400 и 750 лв.
- Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – студентите в Пловдивския университет плащат между 500 и 650 лв. на година
- Варненски свободен университет – годишните такси тук са едни от най-високите спрямо националното ниво, като започват от 3 000 лв. и могат да достигнат до 6 340 лв.
- Американски университет в Благоевград – това е университетът с най-високите такси в България – годишното обучение струва между 13 200 лв. и 25 500 лв. в зависимост от специалността.
Какви са годишните такси в реномираните университети в чужбина?
Англия: В университета в Кеймбридж годишните такси за чуждестранни студенти възлизат на 27 870 евро, а в Оксфорд – 25 850 евро.
САЩ: Масачузетски технологичен институт – 46 704 долара; “Харвард” – 45 278 долара; Колумбийски университет – 66 383 долара.
Канада: Университетът в Торонто – 31 000 долара.
Швейцария: Висше техническо училище в Цюрих – 24 220 евро годишно.
Швеция: Кралски технологичен институт – 21 425 евро.
Италия: Бакалавърските такси на по-престижните италиански университети са около 3 000 евро, а магистърските програми могат да надхвърлят 15 000 евро.
Холандия: Университет на Амстердам – 2 314 евро. За учебната 2023/2024 правителството на Холандия окончателно прие закон, според който таксата за всички първокурсници в холандски университети ще бъде наполовина – € 1 150. Това важи и за студенти от България. След първата година се прилагат стандартните учебни такси.
Германия: Това е държавата с едни от най-ниските университетски такси в Европа. Средно една година, степен бакалавър, там излиза около 1 300 евро. За сметка на това магистърските програми са доста скъпоплатени – цените варират между 10 000 и 28 000 евро.
Какво могат да предприемат българските младежи, ако имат нужда от финансиране за университетски такси?
По света
По-голямата част от университетите в световен мащаб разполагат с поощрителна политика за студенти, които желаят да се обучават в даденото учебно заведение. Най-често те са под формата на стипендии и студентски кредити, които обикновено функционират на всеобщ принцип – заемът се предоставя с преференциална лихва и започва да се изплаща след успешно дипломиране и стартиране на работа по специалността.
Всеки университет, в зависимост от държавата, в която е локализиран, разполага с индивидуални политики за стипендии и финансиране, които задължително трябва да се проучат щателно преди направата на избор за обучение.
Пример за провеждане на такава политика е Шотландия. Таксите за обучение в университетите там са 2 100 евро на година, кaто на студентите от Европейския съюз се отпуска стипендия, която покрива този разход. Условията за кандидатстване за този вид финансиране са: – студентите да са граждани на страна – членка на Европейския съюз; – да бъдат приети по акредитирана бакалавърска програма в Англия. Основната разлика със заема във Великобритания е, че в случай на такъв тип финансиране не се очаква сумата от стипендията да бъде върната след завършване на обучението.
У нас
В България има приет закон от 2008 г. за студентското кредитиране, в който държавата е наложила максимална лихва от 7% за такъв тип продукт. Целта на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД) е да се подобрят условията за достъп до висше образование.
Младежите, решили да учат в България и да получат кредит за студенти, могат да го направят, ако отговарят на следните условия:
- Лицата трябва да не са навършили 35 години, към датата на подаване на искане за кредит;
- Лицата трябва да са български граждани, граждани на друга държава – членка на ЕС, на друга държава от Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария;
- Лицата трябва да се обучават в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър”, или на образователна и научна степен „доктор” в създадено и функциониращо по законоустановения ред държавно или частно учебно заведение или научна организация;
- Лицата не трябва да имат придобита същата образователно-квалификационна или образователна и научна степен;
- Лицата не трябва да са отстранени или прекъснали обучението си, освен в изрично посочени в Закона за кредитиране на студенти и докторанти случаи.
Тук е важно да се отбележи, че почти всички банки предоставят студентски кредит, но само 7 от тях са сключили договор с МОН и предлагат този тип финансиране по ЗКСД, при който поръчител е държавата, а не друго физическо лице. Затова е важно да проверите дали банката, към която сте се насочили за предоставяне на студентски кредит е в списъка на МОН.
Какви са условията по кредита регламентиран със ЗКСД?
Съгласно този закон може да се отпуснат два вида студентски кредити – за заплащане на семестриални такси и за издръжка. Максималният размер на кредита за издръжка се формира като сбор от семестриалните издръжки за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план на съответната специалност. Семестриалната издръжка е равна на минималната работна заплата, умножена по броя на месеците през съответния семестър.
Съгласно чл.19, ал.2 от ЗКСД – кредитополучателите не дължат заплащането на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита. Кредитът може да се отпусне с до 10 годишен срок на погасяване и има обичайно 1 година гратисен период.
Има ли търсене на студентски кредити у нас?
През последните години се наблюдава завишено търсене на студентски кредити у нас. Студентите теглят по средно 7 000 лв., за да продължат своето образование във висше учебно заведение в България, показват данни на Министерството на образованието и науката. Средно на година се сключват по 600 студентски заема. От регистрираните до момента кредити най-големият е за 83 000 лв., а най-малкият – за 520 лв. Общата стойност на отпуснатите студентски кредити по ЗКСД за последните 11 години възлиза на над 68 млн. лева.
Друга статистика сочи, че над 70% от завършващите у нас математически, езикови и частни гимназии отиват да учат висше образование в чужбина, защото знаят най-добре чужди езици. Не са малко случаите, в които родителите теглят кредит или продават имоти, за да осигурят качествено образование на детето си.
Могат ли лица с лошо ЦКР да изтеглят студентски заем?
За съжаление банките са безкомпромисни, когато става въпрос за кредитна история. Условието за липса на кредитна задлъжнялост важи и в случаите на одобрение за студентски заем. Вариант за финансиране при тези ситуации са кредитите срещу ипотека. Този тип заем може да послужи като мостово финансиране до момент, в който банките биха дали одобрение за кредит.
ИЗПРАТИ ЗАПИТВАНЕ КРЕДИТЕН КАЛКУЛАТОР